Понякога съм във филм
на пропуснати желания.
Понякога съм във влака
на несбъднати мечтания.
Няма нищо специално
да си тук подир небето.
Няма нищо специално
да вървиш навред полето.
Всичко е засегнато от вечността,
времето е спряло на мига.
Не си в идеалната среда,
не си в сбъдната мечта.
Но си днешната, моментната,
нечувана, невиждана съдба.
И дар си, щом си тук
не искай да бъдеш някой друг !
© Мирослава All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
