katenstain (Екатерина Глухова) katenstain (Екатерина Глухова)
9 156
Jun 29, 2019, 11:36 AM

Не искам

619 0 2

Заключих и последните надежди, загубени в премръзналия спомен... Студено ми е...

Забравих топлината ти...

А сякаш вчера беше...

Като огнище малко, но уютно, при тебе, скитаща се, спирах за минута...

и после не исках да си тръгвам...

 

В очите ти откривах тайнствен свят... Жадувах да го опозная...

Не чувствах даже и вина...

Оголих се... Не исках да съм друга... Усмивката ти окрили ме отново да летя... Повярвах, че възможно е...

Не исках да ти преча... Явно не успях...

 

Когато си отиваш, затварям си очите…

Липсата ти...

Не! Не мога да я понеса!

Душата ти красива няма да почерням...

Аз болка съм... Ти грееща звезда... Върви, не се обръщай повече назад... Отрова съм... Ти обич си...

А болките несъвместими са...

Когато странник срещне...

изгубена душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Глухова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0