katenstain (Екатерина Глухова) katenstain (Екатерина Глухова)
9 156
Jun 29, 2019, 11:36 AM

Не искам

626 0 2

Заключих и последните надежди, загубени в премръзналия спомен... Студено ми е...

Забравих топлината ти...

А сякаш вчера беше...

Като огнище малко, но уютно, при тебе, скитаща се, спирах за минута...

и после не исках да си тръгвам...

 

В очите ти откривах тайнствен свят... Жадувах да го опозная...

Не чувствах даже и вина...

Оголих се... Не исках да съм друга... Усмивката ти окрили ме отново да летя... Повярвах, че възможно е...

Не исках да ти преча... Явно не успях...

 

Когато си отиваш, затварям си очите…

Липсата ти...

Не! Не мога да я понеса!

Душата ти красива няма да почерням...

Аз болка съм... Ти грееща звезда... Върви, не се обръщай повече назад... Отрова съм... Ти обич си...

А болките несъвместими са...

Когато странник срещне...

изгубена душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Глухова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0