Заключих и последните надежди, загубени в премръзналия спомен... Студено ми е...

Забравих топлината ти...

А сякаш вчера беше...

Като огнище малко, но уютно, при тебе, скитаща се, спирах за минута...

и после не исках да си тръгвам...

В очите ти откривах тайнствен свят... Жадувах да го опозная...

Не чувствах даже и вина...

Оголих се... Не исках да съм друга... Усмивката ти окрили ме отново да летя... Повярвах, че възможно е...

Не исках да ти преча... Явно не успях...

Когато си отиваш, затварям си очите…

Липсата ти...

Не! Не мога да я понеса!

Душата ти красива няма да почерням...

Аз болка съм... Ти грееща звезда... Върви, не се обръщай повече назад... Отрова съм... Ти обич си...

А болките несъвместими са...

Когато странник срещне...

изгубена душа...