Не искам да ме боли душата.

Не искам лоши думи от уста на вълци,

измами от весели хиени,

лъжи от мъжки скут...

Не искам да вървя по прашен път,

осеян с трънки и татул,

и като колело стремглаво

да се втурна в безкрая, дето не се вижда...

Не искам да съм тъмна сянка

в това поле от хора,

да не потъпква никой мойта личност,

като нарцис!

Не искам да вървя по улици дъждовни,

не искам вятърът да крачи редом с мен,

не искам с никого да си говоря -

сякаш като кладенец пресъхнал е моята уста!