Не искам да ме боли душата.
Не искам лоши думи от уста на вълци,
измами от весели хиени,
лъжи от мъжки скут...
Не искам да вървя по прашен път,
осеян с трънки и татул,
и като колело стремглаво
да се втурна в безкрая, дето не се вижда...
Не искам да съм тъмна сянка
в това поле от хора,
да не потъпква никой мойта личност,
като нарцис!
Не искам да вървя по улици дъждовни,
не искам вятърът да крачи редом с мен,
не искам с никого да си говоря -
сякаш като кладенец пресъхнал е моята уста!
© Ив Драгиева All rights reserved.