Oct 18, 2012, 10:51 PM
Не искам
Не искам да съм аз в такива нощи.
Душата ми прелива на талази.
Натъпквам същността си в малка стая.
Стените ù са бели.
Всичко неизказано
крещи по мене.
И го мразя.
Не искам да съм аз в такива нощи.
Безумно разпиляната ми броня
се свлича като дрипа
във нозете ми.
Да бягаш никога не е решение.
Да бягаш е присъда.
Самообесвам се на спомени.
И напук ми се къса въжето.
Защото съм друга.
И не искам да съм аз в такива нощи.
Попивам, като пяна в бреговете ти.
Вълните хищно пак ме дърпат - в себе си.
И не искам, не трябва...
да помня повече очите ти.
~Endless~
Не искам да съм аз в такива нощи.
Безумно разпиляната ми броня
се свлича като дрипа
във нозете ми.
Да бягаш никога не е решение.
Да бягаш е присъда.
Самообесвам се на спомени.
И напук ми се къса въжето.
Защото съм друга.
И не искам да съм аз в такива нощи.
Попивам, като пяна в бреговете ти.
Вълните хищно пак ме дърпат - в себе си.
И не искам, не трябва...
да помня повече очите ти.
~Endless~
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хареса ми!
-
"Да бягаш никога не е решение.
Да бягаш е присъда."
!!!
Прочетох и други твои стихотворения. Много ми харесват! -
Ани, нали знаеш, колко много ми харесва, как пишеш?
Поздрави! -
"Да бягаш никога не е решение.
Да бягаш е присъда."
!!! -
Ан, разбирам те!И аз не искам...но кой пита!?Естествено- адмирации!
-
Много харесах!
Поздрав и от мен! -
Мъчителна изповед в едно интересно като постройка стихотворение! Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
