Не искам
Не искам да съм аз в такива нощи.
Душата ми прелива на талази.
Натъпквам същността си в малка стая.
Стените ù са бели.
Всичко неизказано
крещи по мене.
Не искам да съм аз в такива нощи.
Безумно разпиляната ми броня
се свлича като дрипа
във нозете ми.
Да бягаш никога не е решение.
Да бягаш е присъда.
Самообесвам се на спомени.
И напук ми се къса въжето.
Защото съм друга.
И не искам да съм аз в такива нощи.
Попивам, като пяна в бреговете ти.
Вълните хищно пак ме дърпат - в себе си.
И не искам, не трябва...
да помня повече очите ти.
~Endless~
