18.10.2012 г., 22:51

Не искам

676 0 7

Не искам да съм аз в такива нощи.
Душата ми прелива на талази.
Натъпквам същността си в малка стая.
Стените ù са бели. 
Всичко неизказано
крещи по мене. 

И го мразя.
Не искам да съм аз в такива нощи.
Безумно разпиляната ми броня
се свлича като дрипа
във нозете ми.
Да бягаш никога не е решение.
Да бягаш е присъда.
Самообесвам се на спомени.
И напук ми се къса въжето.
Защото съм друга.
И не искам да съм аз в такива нощи.
Попивам, като пяна в бреговете ти.
Вълните хищно пак ме дърпат - в себе си.
И не искам, не трябва...
да помня повече очите ти.

~Endless~

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...