Не искам аз
Не искам аз
Не искам аз да плача
в робството на мрака.
Не искам аз да бъда
безлична и нещастна.
Не искам аз децата ми
да плачат от глад,
от недоизживяно детство.
Душите ни невинни, какво са
те виновни, за да страдат
под камшика на живота.
И истина една в мен изгаря ме
всеки ден и всеки час.
От чернобилска авария
синът ми мил обречен е
да страда цял живот!
И питам аз
и моля се на Бога...
за детето ми,
тъй свидно и добро,
кога ще дойде изцеление -
за таз тъй малка
и измъчена душа?!
А откъде ще дойде лек
за майчиното ми сърце...?
Душата ми е пленник
на съдбата,
нима тя вечно ще гори
на клада, в огъня на ада!
И мислите ми реят се объркани,
нима ще страдам всеки ден и час,
нима сърцето и душата ми
ще горят на клада, в огъня на ада
до сетния, до сетния ми час!
Съдба, живот, мизерия
и нищета.
Аз ви предизвиквам на дуел!
И до сетните си сили
ще се боря за по-добър,
осмислен и щастлив живот!
08.05.1994г.
© Катя All rights reserved.
