Не искам да говоря с есента...
Не искам да говоря с есента,
не иска моят взор да я поглежда,
но както винаги нахално тя
в театър листопаден ме отвежда.
Картините си пъстри пак подрежда
и с вятъра студен през дъжд лети.
Опитва да излъже, че надежда
от странният й чар безспир блести.
И ако влюби се, и затупти
сърцето ми за нея - то тогава
готово трябва да е за следи
от голи клони, замръз и забрава.
Магьосница измамна есента е.
Изкуството фалшиво кратко трае.
© Асенчо Грудев All rights reserved. ✍️ No AI Used
