Jun 22, 2008, 8:44 AM

***(Не искам да те пожелава никой...)

  Poetry » Love
853 0 6

***

Не искам да те пожелава никой, който

до днес не те е виждал.

Искам да оставя черните следи от длани,

изпепелени от очакване

следи, които заслужавам...

Каквато и препаска да си сложиш,

знам - отдолу голото ти тяло е

венец на моето търпение,

на моя страх,

горчива билка срещу дързостта ми.

Преди да ме докоснат много корени,

аз искам тебе да докосна,

като вятър, или дъжд поне -

без страст,

която обезформя и погубва,

и започва всичко отначало.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Делов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...