***
Не искам да те пожелава никой, който
до днес не те е виждал.
Искам да оставя черните следи от длани,
изпепелени от очакване
следи, които заслужавам...
Каквато и препаска да си сложиш,
знам - отдолу голото ти тяло е
венец на моето търпение,
на моя страх,
горчива билка срещу дързостта ми.
Преди да ме докоснат много корени,
аз искам тебе да докосна,
като вятър, или дъжд поне -
без страст,
която обезформя и погубва,
и започва всичко отначало.
© Константин Делов All rights reserved.