Не искам да тъгуваш (посветено)
На Деси Инджева – един прекрасен човек и истински приятел
Пак скиташ се, обвита във мълчание,
разкъсвана безжалостно, безумна,
кървяща и пленена от стенание,
изплакала сълзите си, бездумна.
Вината се е вплела в мигли тежки,
оставя по лицето ти следа,
облякоха те хората във чужди грешки,
сърцето ти потъна в самота.
Недей тъгува! В обичта възкръсвай!
От пепелта отмивай своите мечти
и бледи спомени изтривай,
политвай към звездите... и бъди!
Ще тичаш боса в свойта необятност,
сълзите ти – щастливи са искри,
замлъкнала тъгата безвъзвратно,
красиво в теб е... не боли.
Танцуваща... под дъжд от чувства истински.
В сърцето приютила любовта,
догаря залезът във плен на вечното,
прекрасна, мила, истинска жена.
© Христо Костов All rights reserved.
