Не искам лятото да си отива
И лятото ей тъй си тръгна,
като неуловим в съня ми миг.
Целува ме със матовата четка
и в спомена рисува моя лик.
Не си е тръгнало, под клепки жарки
все още шари с палещи лъчи,
и там в сърцето ми искрите пали
на още живите мечти.
Не искам да си тръгва мойто лято,
а в златните ми дни на есента
да нарисува цветните картини
със живите искри на любовта.
Какво, че есен е и иде зима,
щом лятото в сърцето ми живей.
Все още нея в мен я има
и щурчовите песни в мене пей .
© Евгения Тодорова All rights reserved.
