Не искам вече нищо да ми казваш
Да беше казал, че си ме забравил.
Да беше споменал, че всичко свърши.
Да беше във очите ме погледнал
и истината щеше в мене да вали.
Със капките във шепите аз можех,
така да я измия нашата любов.
Да стане птица бяла и да литне,
свободна, волна за живот...
Щях времето за нея да запазя
в одеждите на спомена красив
и, примирила себе си накрая,
да се усмихвам и ти да си щастлив.
А ти мълча, понякога надежди
ми даваше по-голи и от зимни клони,
все бързаше и някак си забрави,
че мен ме има, и че ме боли.
Забрави, че си ме обичал,
че тичаше към мен като порой,
че устните си ми целувал
с целувките ти парещи безброй.
Забрави тихото "обичам те",
което ми прошепна, като музика.
Аз търсех те безумна в стъпките
и се превърнах във горчилка.
Не искам вече нищо да ми казваш.
Отивай си от мен, от всичкото било.
Не мен, а себе си ти ще наказваш,
потърсиш ли отново моята любов.
Защото днес ще я затрупам с преспи
от всичките надежди празни.
И тя дълбоко и завинаги ще спи,
докато някой друг отново я събуди.
... Но няма никога при теб да се завърне.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
!!!
-
Много силно, макар , че ми е тъжно колко красиво описваш краяна любовта, но затъне ли тя в ежедневното бързане, заглъхне ли спомена за последното обичам те - то по добре да дойде мига в който друг ще я събуди - неизбежно. И задане боли силно по добре всеки да чака своето ново събуждане.
Хубав стих. -
СТИХ С ОГОЛЕНО СЪРЦЕ!!! Поздрав Джейни!
-
"...понякога надежди ми даваше по-голи и от зимни клони..."
Идва време, в което виждаме, че надеждите са голи и нямаме с какво да ги облечем. Тогава и думите са празни.
Хубав стих, някак изплакан звучи. -
До болка силен и съкровен стих!
Поздрави, Джейни!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
