Не искам вече в очите ти да горя!
Не, не искам да те измъчвам.
Недей рискува вече с Любовта!
Отдавна мина времето да се промъквам
и да чакам в тъмното нежността.
Не, не чукай – не ще ти отворя.
Отдавна вятърът блъска по моите стъкла.
И да искаш – не ще ти проговоря.
Залостена е здраво моята врата!
Не, не ме дарявай с тази нежност!
Изтръпвам аз от твоята ръка.
Отмини тази вечер уж с небрежност.
Не си прави с мен шега!
Не, не вярвам на таз пощада.
Знам, че е измамна тя.
Не настоявай да поглеждам към прага.
Не искам вече в очите ти да горя!
© Светлана Тодорова All rights reserved.
