В очите си заключваш себе си,
за натрапници дистанция болезнена.
Не се опитвам в теб да влезна,
защо ли ми е дневник с понеделници.
Да се огледам ли отново любопитно
в огледалото на дните ти без име.
Знаейки, че всеки поглед ще изтрие
част от сянката ми, без да пита.
Предавам се с безкористна лъжа,
че ключ за твойта стая нямам,
но ще спася поне това,
в коленете ти без спомен да те мамя...