Не казвай, че ще ме забравиш
Не, не казвай, че ще ме забравиш...
Няма да забравиш, знам това.
И без мен нататък ще се справиш,
но ще бъдеш сам. Боли така...
Ръцете ти ще станат твърде груби
от жестока страст... и нелюбов.
И през тях ще минат много други -
твоят най-първичен мъжки зов.
Сигурно във всяка ще ме търсиш,
ще те следват моите очи,
гордостта докато в теб прекършиш,
все ще съм по твоите пети -
ще ме срещнеш във случайна дума,
в странен и объркан словоред,
ще говориш с мен в момент на лудост,
ще погледнеш в моето сърце...
А ако поискаш да си ида,
дваж по-близо ще съм вече аз.
Даже всеки спомен да зазидаш,
пак насън ще чуваш моя глас.
Допира ми нежен ще усещаш,
стъпките от моите нозе...
Не, не казвай, че ще ти е лесно -
ти живееш в моето сърце!
А там ако те жегне, не минава -
напомня вечно нейната следа -
ръцете твои вече те предават,
ръцете твои вече ме познават,
и те, ръцете, няма да забравят,
веднъж във мен познали Любовта!
© Любимата All rights reserved.
