Нека хвърлят камъни по нас,
с омраза нека ни заливат до безбожие
и нека всичко бяло омърсят от гняв,
нека смъкнат кожите ни и очите
нека избодат, за да не виждаме.
Светът дори да се обърне върху нас
и всичко да се срине безвъзвратно до основи,
ще изтърпим, като скали над времето,
докато сме живи, влюбени и двамата.
© Адриана All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
