Oct 20, 2023, 9:12 AM

Не ме е страх

  Poetry » Other
705 2 7

Отдавна съм сама. Не ме е страх. 

Пътеките пред мене криволичат. 

Душата си насигурно прибрах. 

Сега съвсем на себе си приличам. 

 

Поръбих си сърцето с канава 

и даже грим си сложих на очите. 

Над мене е безкрайна синева. 

Избрах да следвам пътя на мечтите. 

 

И дишам леко, като че летя, 

не търся упование в сълзите. 

Сама си подарявам и цветя, 

изхвърлих всички спомени разбити. 

 

Светът ми е изпълнен от любов.

Ще кажете, че нещо преигравам. 

Животът е море от благослов. 

По своя път с надежда продължавам. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Sarieva All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...