20.10.2023 г., 9:12

Не ме е страх

694 2 7

Отдавна съм сама. Не ме е страх. 

Пътеките пред мене криволичат. 

Душата си насигурно прибрах. 

Сега съвсем на себе си приличам. 

 

Поръбих си сърцето с канава 

и даже грим си сложих на очите. 

Над мене е безкрайна синева. 

Избрах да следвам пътя на мечтите. 

 

И дишам леко, като че летя, 

не търся упование в сълзите. 

Сама си подарявам и цветя, 

изхвърлих всички спомени разбити. 

 

Светът ми е изпълнен от любов.

Ще кажете, че нещо преигравам. 

Животът е море от благослов. 

По своя път с надежда продължавам. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....