20.10.2023 г., 9:12

Не ме е страх

691 2 7

Отдавна съм сама. Не ме е страх. 

Пътеките пред мене криволичат. 

Душата си насигурно прибрах. 

Сега съвсем на себе си приличам. 

 

Поръбих си сърцето с канава 

и даже грим си сложих на очите. 

Над мене е безкрайна синева. 

Избрах да следвам пътя на мечтите. 

 

И дишам леко, като че летя, 

не търся упование в сълзите. 

Сама си подарявам и цветя, 

изхвърлих всички спомени разбити. 

 

Светът ми е изпълнен от любов.

Ще кажете, че нещо преигравам. 

Животът е море от благослов. 

По своя път с надежда продължавам. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...