20.10.2023 г., 9:12

Не ме е страх

690 2 7

Отдавна съм сама. Не ме е страх. 

Пътеките пред мене криволичат. 

Душата си насигурно прибрах. 

Сега съвсем на себе си приличам. 

 

Поръбих си сърцето с канава 

и даже грим си сложих на очите. 

Над мене е безкрайна синева. 

Избрах да следвам пътя на мечтите. 

 

И дишам леко, като че летя, 

не търся упование в сълзите. 

Сама си подарявам и цветя, 

изхвърлих всички спомени разбити. 

 

Светът ми е изпълнен от любов.

Ще кажете, че нещо преигравам. 

Животът е море от благослов. 

По своя път с надежда продължавам. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...