Не искам да ме гледаш с погледа от вчера -
отдавна твоите очи не се потапят в моите…
Отдавна и сърцето ти си промени размера
и внесе в моя ден на трон неволите…
Не искам да подаваш своята ръка, за да я хвана -
веднъж ме пусна - ти си клон несигурен…
Днес искаш да изкупиш всяка моя рана,
но огъня не можеш да разпалиш с угарки…
Не искам твоята престорена надежда
да храни смачканото ми доверие…
Недей се връща - всичко се нарежда
(за теб и твоята колекция „Употребените”!)