Не мисля, че си спомняш още бурите,
в които оцелявахме, като по чудо.
Не мисля, че си спомняш и контурите
на лятото танцуващо прелудо.
И щъркелите дето се загнездиха
над уличната лампа там високо,
избягаха, на топло се преместиха,
не им понесе захладняването много.
Не ме мисли, раздумвам се със вятъра,
с луната често пък се гледаме инсомно,
но някак още ме поддържа вярата,
че съм живяла смело, лудо и нескромно.
© Анна Станоева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
