Не ме наказвай с безразличие! Не ме наказвай!
Не знам, знаеш ли, колко много боли?
Не знам, знаеш ли какво чувства сърцето?
Не знам, знаеш ли как парят очите,
плакали толкова дълго, за една невъзможна любов?
Но, ти, точно така ме наказа… Наказа ме!?
Каква беше или каква е моята вина?
Само това, че до болка те обичам.
Само това, че плача за тебе в нощта.
Само това, че всичко ми е безразлично,
освен усмивка една и поглед блестящ,
и две ръце, които до безумие желая ...