Mar 10, 2024, 9:03 AM

Не ме наказвай

  Poetry
757 0 0

Прошка търся, всеки ден я диря,

дори когато много искам да греша.

И пак греша и в срам от себе си се крия,

и наивно си повтарям, че... ще спра.

Съвестта ми се обажда късно нощем,

от сърцето ми се рони дъжд горчив.

Дали пък не е вече късно да се молим?

Пък и Гóспода ще разбере ли тоя стих?

Всъщност аз не искам Той да ме разбира

и не искам своя грях да защитавам.

Само тихо се надявам и не спирам

да мечтая да ми каже Той: “Прощавам…”

*

Не ме наказвай ти, Природо,

човешко е да съм такъв, какъвто съм.

Обаждам се от ниското, там долу.

Не мога да те имитирам и насън!

И очаквам да съм пак човек след тоя стих,

отново ниско в лабиринта на вината.

Не ще се променя, но… може би

някак ще ми се простят делата…?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Stillaghxul All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...