Не ме напускай
Не си отивай, слънчево момче.
Не ме оставяй в зима посред лято.
Не разпилявай като дъжд от светлини
сърцето си тъй нежно-благодатно.
Не се отказвай, приказно момче,
да бъдеш по-добрият, по-разумният.
Разкъсай паяжините в душата ми, момче,
накарай пак сърцето ми да бие лудо.
Прати ми слънце, приказно момче,
почти измислено като в бълнуване,
сложи ръце във моите ръце,
сплети коси във моите
и нека да не мислим за сбогуване.
И може да си спомня изведнъж,
че някога и аз била съм приказна,
че още мога в облаци и дъжд
да се превръщам в светлина и истина.
Не ме оставяй в зима посред лято.
Не разпилявай като дъжд от светлини
сърцето си тъй нежно-благодатно.
Не се отказвай, приказно момче,
да бъдеш по-добрият, по-разумният.
Разкъсай паяжините в душата ми, момче,
накарай пак сърцето ми да бие лудо.
Прати ми слънце, приказно момче,
почти измислено като в бълнуване,
сложи ръце във моите ръце,
сплети коси във моите
и нека да не мислим за сбогуване.
И може да си спомня изведнъж,
че някога и аз била съм приказна,
че още мога в облаци и дъжд
да се превръщам в светлина и истина.
© Павлина Гатева All rights reserved.
