И пак си кратък.
Удобно е, нали?
Не казваш всъщност нищо
и оставяш празнотата да личи.
Зад ъгъла оставил си ти чувството предишно.
Нощта, орисница на другата ти същност,
владее те и през деня дори.
Ти знаеш колко болка причиняваш.
Но нали във тебе не кърви.
Прегърнал съвестта си лицемерно.
От това щастлив ли си, кажи?
Аз знам, че пак ще ме потърсиш. ...