Не ме обичаш
И пак си кратък.
Удобно е, нали?
Не казваш всъщност нищо
и оставяш празнотата да личи.
Зад ъгъла оставил си ти чувството предишно.
Нощта, орисница на другата ти същност,
владее те и през деня дори.
Ти знаеш колко болка причиняваш.
Но нали във тебе не кърви.
Прегърнал съвестта си лицемерно.
От това щастлив ли си, кажи?
Аз знам, че пак ще ме потърсиш.
В късен час, когато всички спят.
Ще искаш с мен да поиграеш на любов,
от която имаш нужда само ти.
Но днес аз искам да ти кажа.Като мимолетност не си ми ненужен.
Разбери!
Таня Кирилова
© Таня Кирилова All rights reserved.
