Aug 8, 2010, 7:09 PM

Не ме остави

  Poetry
932 0 0

Безшумно в нощта ми пак идваш,

въздишки от мене си взимаш,

ала щом се покаже денят -

смътен спомен, неясна тъга.

 

 Дълго гледаш лицето любимо

край мене - в нощта ми  пазител,

ала щом избледнеят звезди,

светове ни делят и се скри.

 

Но когато дохождаш, тропни ми

или дума едничка мълви ми,

с ръка от съня разтърси ме

и в прегръдка последна вземи ме.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Дамянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...