Aug 8, 2010, 7:09 PM

Не ме остави

  Poetry
938 0 0

Безшумно в нощта ми пак идваш,

въздишки от мене си взимаш,

ала щом се покаже денят -

смътен спомен, неясна тъга.

 

 Дълго гледаш лицето любимо

край мене - в нощта ми  пазител,

ала щом избледнеят звезди,

светове ни делят и се скри.

 

Но когато дохождаш, тропни ми

или дума едничка мълви ми,

с ръка от съня разтърси ме

и в прегръдка последна вземи ме.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Дамянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...