Не ме пускай
Не ме пускай
Далеч от тебе заминавам,
време е да се сбогуваме,
знам, че много аз ще страдам,
щом за последно се целуваме.
Погледни в двете ми очи
и как в тях сълзи се губят,
моля те, недей плачи,
когато с тебе се сбогувам.
Целуни ме, нищо, че е тежко,
сякаш утре ще го сторим пак,
знай, любов не може да е грешна,
щом има в сърцата огнен знак.
За последно докосни ме с длани меки,
да отпия аз от твоята сила
и като тръгнеме по две пътеки,
да усещам твоята закрила.
Хванати за ръце стоиме,
спират ни спомени тук,
не искам, но казвам "Пусни ме!"
и няма да обичам друг.
Не ме пускай от теб да замина,
задръж по-дълго моите ръце,
в две посоки тръгваме, а се държиме,
как да скъсаме едно сърце.
Опъваха се, но се стискаха ръцете,
"Не ме пускай!" мислено крещях,
не издържаха и откъснаха се двете
и ми отнеха любовта...
29.07.2006
© Радослава Михайлова All rights reserved.
