Не ме учи какво да правя
Не ме учи,
какво да правя -
какво да ям,
какво да пия,
как болката си да забравя,
а радостта си да прикрия.
Не ме учи,
как да живея,
кому сърцето си да давам!
Не ме учи!
Сама умея
със чувствата си
да се справям!
Недей ми казва,
че е време
да погреба надежда,
порив -
и да дочакам
във смирение
на залеза си ветровете...
Не ме учи
как се живее -
защото ни зове и двете
безкраят на небитието -
еднаква люлка ни люлее...
Недей!
Не можеш да ме учиш!
В една утроба сме родени,
но всъщност
сме от две планети -
от две разсърдени вселени.
И твоите истини
за мене
са само груби,
тежки думи,
а моите,
за теб са вятър -
постъпките ми -
неразумни...
Не ме учи!
Така не можем
да заживеем във хармония -
това не е вина на никой -
това дори не е ирония...
Навярно всичко ще се случи,
ако и ти ме заобичаш,
но не със думи,
а с душата -
тъй както тебе
аз обичам!
(На сестра ми - с обич)
© Ваня Иванова All rights reserved.
Поздрави.
