Пред теб душата си събличам,
в окото ми сълза сълзи...
Недей от мене да страниш,
не ме вини, че те обичам.
И Дявола, и Бог отричам,
във тебе взрян докато спиш,
където може би летиш,
със мъж, на който не приличам.
Е, да, не съм от род известен
и нямам знатно потекло,
но днес с любов ти пиша песен...
Ти спиш на моето легло
и аз - орел, над теб надвесен,
съня ти пазя със крило.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
наистина чудесно нещо ни поднасяш.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
