29.01.2013 г., 19:59

Не ме вини...

1.1K 0 15

Пред теб душата си събличам,
в окото ми сълза сълзи...
Недей от мене да страниш,
не ме вини, че те обичам.

И Дявола, и Бог отричам,
във тебе взрян докато спиш,
където може би летиш,
със мъж, на който не приличам.

Е, да, не съм от род известен
и нямам знатно потекло,
но днес с любов ти пиша песен...

Ти спиш на моето легло
и аз - орел, над теб надвесен,
съня ти пазя със крило.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...