Не ме забравяй
Приятелю, не ме забравяй. Тук съм.
Със черната вечеряме на свещи.
Сякаш всичко минало било е сън –
добре, че трупах спомени, наместо вещи.
А ти, приятелю, не ме забравяй още.
В очите ти е цъфнала росата,
че до леглото ми, надвесена от снощи,
ме чака Костеливата с косата.
А утрото ще дойде! – по-самотно,
заченато с угаснали звезди.
Ще донесе мъгла, слана и още –
в леглото ми недишащи гърди.
Но ти, приятелю, не ме забравяй още!
Виж! До дупката - следи.
Студът и мракът идват нощем.
Със камъни ми покрив издигни.
Последен спомен – камънакът!
Че легна ли веднъж – недей се връща.
Часовникът ми вече не тиктака
и вместо теб, земя ще ме прегръща.
А ти, приятелю, не ме забравяй!
Още мога огън да горя.
Секунди без остатък изживявай.
Помни ме! И за мене задели една.
Аз спрях сега. Часовникът ми вече не тиктака.
© Константинов All rights reserved.
.Много хубав стих,много силни думи,браво!!!
