Прости ми !
Два пътя имаме. И двата пътя тежки!
Единият - да бъда само твой,
а другият - да дишаме далечни,
но вечно влюбени, с мечти - порой.
Единият ще те направи моя,
а в другия със друг ще те деля.
По който път от двата да поема,
в живота си за тебе ще горя.
Ти казваш ми, че хич не е реално
да се обича като в карнавал.
Да се превръща любовта в пиеса,
в която крадешком съм те копнял.
И казваш, че не ми достига смелост,
че искам лесничкия вариант?
Че нямам дързостта на воин, а трябва
да имам сила, за да бъда Крал.
Че ти родена си да си царица
и с мене имаш сили да вървиш.
Под камъни, свистящи над главите,
пред погледи, кълнящи този стих..
Прости ми! Не, не ми достига смелост!
Не мога да отнема теб от там,
където друг с любов градил е крепост
с деца, надежди... и сърце е влял.
© Йордан All rights reserved.
