Не ми е нужно утро над Бояна
Не ми е нужно утро над Бояна
Торнадо ли си, слязло над Маями?
Цунами ли, заляло Фукушима?
Навлезе във душата и в плътта ми
и стана мое Лято, моя Зима.
Дори дръглив – от теб да се отърся
и в Космоса си сам да пия бира –
пак твоята Вселена ще потърся,
защото в нея моят свят се сбира.
Не са ми нужни – утро над Бояна
и нощите над някакви Кариби.
В косата ти – тайфунно разпиляна,
разпусната, без шноли и без фиби
танцувам тука с твоето торнадо
и плувам сред вълните ти “Цунами” –
дори да си торнадо от Канада
или да си цунами от Бахами.
