Не ми се пише
Не ми се пише, ех, не ми се пише,
каквото имах, всичко разпилях.
По-малко в проза, повече във стихче,
дали разбран от другите аз бях?...
Какво ли още мога да разкажа?
Света към по-добро не промених...
Не е ли време тук да се откажа
от думите безсилни в своя стих?...
Дилемата гърба ми ще пречупи,
но смисъла не виждам и да продължа!
За хората, открих, че по са скъпи
не истините, а красивата лъжа!...
Омразата, видях, все надделява,
а мъдростта не чини и петак!
Човекът не душата си спасява
и губи се свеща в талази мрак.
На дявола не съществува храм
(поне открито не видях такъв)
но всички ние щяхме да сме там,
ако го имаше, като мухи на кръв.
На кой тогава моите послания
са нужни, а след миг да ги забрави?
На кой е нужна поетичната ми мания?
Природата на вълк, кой ще остави?...
И не оплаквай, Музо, тези ми слова -
(И ти ненужна си, тъй както те!)
Достатъчно е, че родени са в сълза,
сълзата кървава на моето сърце.
17.06.2023.
© Георги Каменов All rights reserved.
Не си бройте това, което сте написали, а онова, което ще напишете, с две думи - човек никога не знае кога е стигнал края, преди да го е стигнал.
