Белият лист ме призова
да напиша стих,
погледнах го едва
и на кълбо се свих.
Не можех. Не и сега,
ужасно глава ме боли,
властва над мен празнота,
зле ми е и ми се спи.
Вирус ме хвана,
не се чувствам добре,
вратът ми се схвана,
а гърлото червено боде,
сякаш в него са се забили
смъртоносно отровни стрели,
нямам никакви сили,
не ми се твори.
© Богдана Маринова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
