Недей ми задава излишни въпроси,
но не ми давай и лесна пощада.
Тези сърце и душа за какво са,
ако поне едното не страда.
Защо е душата, ако във мрак не пропада,
защо е сърцето, ако не се къса от жал?
Това за човек е най-ценна награда -
да живее със свойта печал.
Във мъката се ражда душата човешка.
Живее сърцето, докато се дави във кръв.
Само твоя е и последната грешка.
И скръбта си е твоя до последния дъх. ...