Мълния да беше,
щеше да те преживея...
Вълна да беше,
щеше да ме пометеш...
Слънчев загар...
Щеше да ми мине бързо...
Предполагам...
Но не си!
По-страшен си
от всяка болест...
Не минаваш лесно...
Като корен
си забит във мен...
И няма миг във който
съм спокойна...
Няма ден...
© Ивелина каменова All rights reserved.