Не мога днеска за любов да пея,
когато плаче моята душа,
когато пак народът ни живее
без всякаква надежда, в нищета.
Не мога стих любовен да напиша,
когато няма обич по света,
когато брат от брата се отрича
и не признава своята сестра!
Не мога днеска за любов да пея,
че във юмрук душата се е свила
и тъжни мисли тъжни думи нижат,
че няма за народа ни закрила!!!
© Ракина Радева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
