Не мога днеска за любов да пея,
когато плаче моята душа,
когато пак народът ни живее
без всякаква надежда, в нищета.
Не мога стих любовен да напиша,
когато няма обич по света,
когато брат от брата се отрича
и не признава своята сестра!
Не мога днеска за любов да пея,
че във юмрук душата се е свила
и тъжни мисли тъжни думи нижат,
че няма за народа ни закрила!!!
© Ракина Радева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
