Не мога днеска за любов да пея,
когато плаче моята душа,
когато пак народът ни живее
без всякаква надежда, в нищета.
Не мога стих любовен да напиша,
когато няма обич по света,
когато брат от брата се отрича
и не признава своята сестра!
Не мога днеска за любов да пея,
че във юмрук душата се е свила
и тъжни мисли тъжни думи нижат,
че няма за народа ни закрила!!!
© Ракина Радева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
