Не мога
Дори, очите си, и двете да пробода,
за да не мога да те виждам,
в съзнанието ми ще се явяваш...,
ликът ти там е запечатан
и ме подтиква за тебе да копнея...
Дори и сърцето си на части да разкъсам,
за да не мога да те чувствам,
в душата си те нося,
не мога да те забравя...
Дори и забвението на смъртта
да ми даде покоя на забравата,
да ми даде покоя тъй желан...,
аз ще те помня - за следващият си живот,
за другата реалност,
за да те търся ....
А в този –
намерих те, видях те, почувствах те,
но твърде късно...
Да се откажа? – Как? – А трябва ли...?
Не мога...
© МД All rights reserved.
