Nov 13, 2007, 9:43 AM

Не мога да се примиря...

Poetry » Love

1.4K 1 20

Не мога!
Не издържам вече!
Не искам повече
така!
Ти знаеше
за мойта обич...
и че не мога с нищо
да я спра...
Ти знаеше,
че съм гореща...
че чувствата ми бликат
като водопад...
Защо остави ме?
Сама посрещам
поредния самотен
листопад...
Ти знаеше
за моя огън...
За туй, което пари
вътре в мен...
Защо допусна аз
да изнемогвам...
и да горя сама
в своя плен?...
Далече си...
А как да стигна,
искрите във очите
да възпламеня?...
Защо такава участ
ме постигна?...
Не мога, а как искам
да се променя...
Не мога!
Не издържам вече!...
Не искам повече
така!
Уж близо си...
а си далече...
Не мога да се примиря
с това...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Черна_Роза (Жулиета Великова)

Понеже аз го прочитам едва сега,надявам се ,че положението при теб коренно се е променило и този стих не е актуален!Дано си намерила покой и щастие,Мила!Вярвам!Целувки!

2008-07-19T01:16:58+03:00
Индиана (Криси)

А мен ме заболя...
Аплодисменти, Мила!

2007-11-14T19:09:46+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Силна си и ще издържиш,Миличка!

2007-11-13T15:12:21+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Развълнува и мен, Мило и Нежно момиче.
Щом има Любов , трябва и Щастие да има.
Искай , бори се за себе си и любовта.
С много обич, ти желая щастие и късмет.

2007-11-13T12:54:49+02:00
vanya777 (Ваня)

Развалнува ме стихът ти,
много искреност,
такава трябва да е поезията.
Браво!

2007-11-13T12:33:13+02:00