Не мога да спра
Не мога да спра да те обичам.
Пуснах любовта си по алеята.
Но зад нея продължавам да подтичвам
като дете без майчица след лелята.
Не мога да спра да го обмислям.
Да – много ми даде, но и толкова отне.
От друг даже не жадувам да поискам
да ме освободи от оковите тежки поне.
Не мога да спра да се заричам,
че тази моя стъпка е последна.
Но погледна ли те - мигом се обричам
на вечността - емоционално бедна.
Не мога да спра да те проклинам
затуй, че Слънцето с ръка ми скри.
А аз като глупачка да възкликвам
„Нищо! Не то ми трябва! Само ти!”
Не мога да спра да се надявам,
че не се разрушава този монумент.
Чувствата си нелегално аз продавам,
радостна, че играта няма регламент.
Не мога да спра да те запомням
като картина със чаровен недостатък
и да забравям всеки тих, болезнен спомен,
предвидливо продължавайки нататък.
© Биби All rights reserved.
