Не мога да спя
безсънието има
вкус на валериан
и уиски.
лежа и
през главата ми тичат
събитията от деня.
нещата, които съм ти казала,
нещата, които е трябвало да ти кажа,
нещата, които е трябвало да премълча.
обръщам се на другата страна
и гледам сенките по стената.
приличат на чудовища
или на дървета, или
на теб.
(има ли разлика?
ха-ха)
сигурна съм, че
щях да мога да заспя,
ако ти беше тук.
или ако можех да ти звънна.
само да чуя гласа ти
и да се уверя, че
съществуваш
(а не си
някаква халюцинация на недоспалия ми мозък)
и ще мога да заспя.
но е три през нощта.
не мога да ти звънна.
(само лудите и отчаяните,
и влюбените звънят тогава,
но ние го даваме бавно.
още е твърде рано
да говорим за чувства.)
няма нищо.
просто ще полежа тук, в тъмното,
и няма да мисля.
и без това
трябва да ставам след няколко часа.
© Скреж Постъклото All rights reserved.
Поздрав за стиха!
