Не мога да те моля
Да, беше твоя! Припомни ми го отново.
Едва ли някога ще го забравиш?
Изтрих сълзите ù, макар че нямах право,
затуй, приятелю, и ти сега ме мразиш!
Отивала ù самотата, казваш,
била стоманен нож, опрян до гърло.
Греша, че я обичам, ще ме мами,
и пак от мене ще си тръгне първа!
Ще ме прегази, сякаш съм мушица,
без шанс да моля даже за пощада.
Сърцето ми държи една кралица,
която властва с болка и ще страдам.
И заслепен от страст, днес те предавам...
Това ли мислиш, друже, че се случва?
Отнех жена ти, нищо че отдавна
за тебе тя била е вече чужда.
Не мога да те моля за пощада,
ще трябва като враг заклет да тръгна.
Приятелю, аз всичко си прощавам.
А за любов? От род ще се отвърна.
© Йордан All rights reserved.
