Не мога...не искам....
Не искам да мълча...
И как да залича
всеки поглед и усмивка
от съзнанието си аз,
всяка жадувана от мен милувка,
любовта във твоя глас...
Не мога...
Не искам нищо да забравя -
и щастие, и обич,
и болката дори...
защото това си ти.
Не искам и да те изгубя...
Но... имам ли те всъщност?...
Не!
А сама ще се погубя,
ако продължавам
да си въобразявам,
че нещо означавам...
Сърцето ми не може...
не иска да те пусне,
ала Трябва!
Макар и много да боли
и дълго да тъжи,
само така ще се освободи
моето от твоето сърце
© Анна Адамова All rights reserved.
