Nov 12, 2008, 7:09 PM

Не мога повече

  Poetry
1.1K 0 1
 

Нямам вече сили за теб да страдам.

Нямам вече сълзи за теб да плача.

Нямам воля да те обичам,

нямам желание да страдам.

Искам отново да се усмихвам

и тъгата да изчезне от моите очи.

Искам надалече да я прокудя

и да заздравее сърцето ми.

Ти си отиде и вече те няма - знам.

Обичах те, но ти не го разбра - знам.

Болката изгаряше душата ми,

но ти и това не видя.

Бе прекалено зает да мислиш

как по-бързо да си тръгнеш.

Добре, направи го и всичко свърши.

Добре, приех разочарованието си.

Но нямам сили да продължавам така,

не искам да пропилея живота си в тъга.

Очите ми пресъхнаха

и няма вече сълзи в тях.

Раната отмина и не боли толкова.

Животът продължава,

аз също трябва това да направя.

Сезоните се менят,

но в сърцето има облаци.

Не искам отново да преживея това

и затова смятам да продължа.

Слънцето грее високо е небето.

Птиците пеят някъде в полето,

а аз смятам да грабна мига

и надалеч да отлетя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...