karinka1991 (Карина Жекова) karinka1991 (Карина Жекова)
7
May 30, 2013, 12:47 PM

Не мога повече

  Poetry » Other
661 1 5

Не мога повече

 

Не мога повече, не мога да бъда силна!

Отново съм в безизходица.

Искам да прошепна силно:

Вдигнете за моето нещастие наздравица!

 

Присмивайте ми се, не ме щадете!

Мразете ме за това, което съм!

Най-долното в мен виждайте, ако щете.

Аз съм това, което съм!

 

Аз съм жена, целяща да промени света!

Аз съм жена, необуздана и своенравна.

Аз съм жена, търсеща радостта.

Кое му е грешното на това?

 

Грешница съм, ако се боря за мечтите си!

Нека съм грешна, но ще го направя.

Грешница съм, че не слушам лъжите Ви!

Простете, но в заблуда да живея, не желая...

 

11.02.2013 год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Карина Жекова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0