Не можах...
Не те научих да обичаш,
а толкова усърдно се старах,
плаках, молих се, изричах
думи, стихове... но не можах.
Не можах да видя във очите
копнеж, искра на страст...
там блестяха неприкрити
гол нагон и животинска сласт.
И болката от неразбрана обич
пронизваше като кинжал душата,
съпротивлявах се, молех се на Бога,
но отдавах се, покорна на съдбата.
Днес, дали обичам те... не зная,
по навик просто си до мен,
на съдбата във пиесата играя
роля подир роля, ден след ден.
А душата ми жестоко наранена,
там някъде незнайно в мен
стене и кърви стаена
на прегръдка смъртна е във плен.
Не те научих да обичаш.
НЕ МОЖАХ....
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
