Не научих твойто име
Рисувал съм насън цветя. И синьото небе - картина.
А знаеш ли каква е тя? Описвал съм я даже с рими.
Сънувал съм я с две лица. Сънувал съм я тази лудост.
Блещукат си дори слънца. И си мислиш, че си някак влюбен.
Танцувал съм край нея тук. В онази - нашата фалшива къща.
Това ли е да бъдеш луд? После будя се така намръщен.
Ето че съм вече сам. И с кого ли ще сега играя?
Той, сънят ми, бе капан. А достигнахме почти до края.
И рисувам си насън цветя. И синьото небе - картина.
Уж пропадам, а пък все летя. Мен ли питаш?! Не научих твойто име!
© Аз All rights reserved.
