Не говори, не казвай нищо!
Остави ме да съм щастлива.
От спомена на първата ни среща
и тръпката, която до днес ни залива.
На люлката сме си двама,
вперили поглед в простора,
в красотата на планината
и любовта, която в сърцата пулсира.
Умело приготвяш кафето,
поднасяш ми го с усмивка.
За този миг малко са думите,
но сърцето разбира това.
Да се събудя сгушена тихо
в твоята топла прегръдка.
Когато слънцето огрява деня
и радостта от хубавата гледка.
© Елена All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
