Не, не познавам божиите думи...
Не, не познавам божиите думи.
Молитвите не зная наизуст и
това е май преграда помежду ни
и затова са мислите ми пусти...
Не, не умея просто да се моля.
Ала в иконите сега се взирам -
да разбера - по божията воля
как пътя си в живота да избирам...
Но ето, че иконите са неми
и отговорът трудно се намира...
Безмилостно изтичащото време
със всяка свещ догаряща умира...
Не, не познавам аз словата божии,
но все пак вярвам – има сила горе,
която бди над мен! И знам, че може
просторите пред мене да отвори...
И с тази вяра,
без молитви даже,
почувствал,
че животът ми изтлява,
аз простичко на себе си ще кажа:
- Живях!!!
И ни за миг не съжалявам!
© Георги Ванчев All rights reserved.
