Изчезвам и се губя във очите ти,
притихвам в шепота ти във захлас.
Уплашено се търся във ръцете ти,
дали сънувам или съм реална аз.
Изнервено поглеждам към часовника,
искам времето да спре за нас.
Една измислена в ума ми приказка,
да стане истинска, напира с глас.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
Поздравчета!